НИЕ СМЕ "ТУК-ТАМ"

Живях 7 години в Канада (1995-2001), започнах от нулата, със $100 в джоба. 7 години с много труд и непреклонност си проправях пътя нагоре. Накрая вече работех във фирма за игрален софтуер, с $50.000 годишна заплата и всички привилегии, имах кола, живеех в луксозен квартал за средната класа, имах свободата да се храня всеки ден в изискан ресторант, да пътувам където пожелая и да купя всичко, което си поискам - мечтата на средностатистическия българин.  И... се върнах. Разбрах, че американската мечта е само за тези, които са я създали. Не исках да живея като чужд живот задоволен консуматор. Разбрах, че човек израства именно в трудностите, вярата му се калява само тогава, когато изглежда, че няма изход. Стягаше ме като обръч цялата полицейщина в Канада, фактът, че всичката земя е частна и табелите "PRIVATE PROPERTY. TRESPASSING FORBIDDEN" недвусмислено говорят, че не си добре дошъл всред красивата природа. За всяка погрешна крачка в страни от правилата на държавата веднага следва наказание под формата на глоби. Дори в парка ще те глобят, ако си там извън работното му време. А и да си там трябва да вървиш само по указаните пътеки, да отсядаш само на указаните места... Налагало ми се е да карам по 300 км. извън града, за да се почувствам свободен ничия територия. Не, това не е за мен... Днес живея далеч от шумния град, много по-просто и скромно. Но детето ми тича на воля под слънцето, моят дух се радва на свободата, че мога да се разхождам където си искам. Сега отглеждам храната си в градината, правя си вино, поправям колата и въобще се уча да си правя всичко сам. Така се радвам на разнообразие, всеки ден правя това, което ми е по сърце и нямам шеф над главата. Несравним с нищо е този свободен живот, и благата, които излизат изпод ръцете ми! И детето ми също расте свободно. Другото са подробности...