Обратна връзка
Категория:Кажете ни нещо за Тук-Там, за чужбина или за България!
Свързани събития или проекти:
Анкета
Loading ...
Кажете ни нещо за Тук-Там, за чужбина или за България!
Loading ...Намери ни в
Върнах се в България преди два месеца, когато завърших образованието си в Холандия. Върнах се в България, защото силно вярвам, че в страната ни има място за всички и за развитието на младите хора. България има нужда от нас, за да се развива, за да има професионални кадри и мотивирани млади хора. Върнах се защото искам да дам нещо на държавата, в която съм се родила и съм изживявала най-прекрасните моменти в живота ми. Върнах се, защото ми липсват планините, морето, градовете и най-вече Българите! В Европа не е толкова хубаво колкото изглежда... Там си винаги имигрант, независимо колко си образован и колко се бориш... Върнах се защото тук съм у дома!
В България се върнах в началото на 2008, след 5 години щастлив студенстки живот в Лондон, който често характеризирам като градската любов на живота си. Знам, ще ме попиташ: тогава защо се върна в България? Истината е, че навсякъде мога да се чувствам добре, но тук имам чудесната възможност да се посветя на работата, която обичам, да съм съпричастна и отговорна за компанията, в която работя, да пътувам, постоянно да работя с различни хора и да подхранвам пристрастеността си към чувството за свобода
В края на 2007 се върнах в България и повярвах в българската мечта. В джоба си обикновено нося 2 шепи свежо настроение и нещо, което ми е направило впечатление тия дни. А в България, поне за мен, това изобщо не е трудно.
Върнах се в България веднага след като се дипломирах - тук ми харесва, всеки ден е различен, а личното ми убеждение е, че настоящото положение позволява на младите хора като нас наистина да променят нещо в начина, по който се случват нещата.
Винаги съм знаела че ще се върна един ден в България и го направих преди две години, защото тук е единственото място на света, което мога да нарека „в къщи". Замислих се наскоро какво бих направила ако можех да върна студентските си години назад. Ами, бих направила същия избор за живота си, но бих яла повече шоколад, бих гледала повече изгреви и бих се усмихнала на повече непознати. За мое щастие все още мога да направя всичко това. Сега обаче знам, че искам да го направя в България.
Върнах се в България, защото вярвам, че България предоставя невероятни възможности за развитие, защото ми липсваше България и защото искам да променя нещо, макар и малко.
От както се помня все правя по нещичко свързано с изкуството, макар и не с професионално качество, но важното е да го правиш от сърце. Сега разбирам, че това светоусещане ме е водило през годините в Америка и ме върна в България... Върнах се, защото усещам как тук сърцето ми бие най-истински.
Вече 2 години в БГ.
Завърших Социология и Управление в Германия и... се върнах! Голям пътешественик съм и мечтая да няма място на този свят, което да не съм видяла. Въпреки това има само едно място, където се чувствам истински у дома! И това е България - най-голямата авантюра. Тук всяка трудност е предизвикателство и причината, поради която ще остана.
Живях 7 години в Канада (1995-2001), започнах от нулата, със $100 в джоба. 7 години с много труд и непреклонност си проправях пътя нагоре. Накрая вече работех във фирма за игрален софтуер, с $50.000 годишна заплата и всички привилегии, имах кола, живеех в луксозен квартал за средната класа, имах свободата да се храня всеки ден в изискан ресторант, да пътувам където пожелая и да купя всичко, което си поискам - мечтата на средностатистическия българин. И... се върнах. Разбрах, че американската мечта е само за тези, които са я създали. Не исках да живея като чужд живот задоволен консуматор. Разбрах, че човек израства именно в трудностите, вярата му се калява само тогава, когато изглежда, че няма изход. Стягаше ме като обръч цялата полицейщина в Канада, фактът, че всичката земя е частна и табелите "PRIVATE PROPERTY. TRESPASSING FORBIDDEN" недвусмислено говорят, че не си добре дошъл всред красивата природа. За всяка погрешна крачка в страни от правилата на държавата веднага следва наказание под формата на глоби. Дори в парка ще те глобят, ако си там извън работното му време. А и да си там трябва да вървиш само по указаните пътеки, да отсядаш само на указаните места... Налагало ми се е да карам по 300 км. извън града, за да се почувствам свободен ничия територия. Не, това не е за мен... Днес живея далеч от шумния град, много по-просто и скромно. Но детето ми тича на воля под слънцето, моят дух се радва на свободата, че мога да се разхождам където си искам. Сега отглеждам храната си в градината, правя си вино, поправям колата и въобще се уча да си правя всичко сам. Така се радвам на разнообразие, всеки ден правя това, което ми е по сърце и нямам шеф над главата. Несравним с нищо е този свободен живот, и благата, които излизат изпод ръцете ми! И детето ми също расте свободно. Другото са подробности...
Върнах се в България, защото тук се чувствам полезен и истински жив!